Натрапливи мисли, мании и халюцинации при възрастните хора

 Натрапливи мисли, мании и халюцинации при възрастните хора 

Натрапливите мисли, маниите и халюцинациите при възрастни хора най-често са сериозни сигнали за медицински проблем, като деменция, болест на Алцхаймер или напреднала психоза. Тези промени в ума и поведението не са просто част от нормалното остаряване. Те изискват бърза консултация с лекар, за да се открие точната причина. [1, 2, 3, 4]

Ето какво означава всеки един от тези три симптома и защо се появява:

🧠 Натрапливи мисли (Обсесии)

Това са нежелани и плашещи мисли, които нахлуват в ума на човека отново и отново. Възрастният човек не може да ги спре сам. [1, 2, 3]

  • Как изглеждат: Постоянен страх от микроби и заразяване, мания за прекомерно чистене или непрекъснато проверяване дали печката и вратата са затворени. [1]
  • Причина: Често се дължат на силно безпокойство или Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). При по-възрастните те могат да се засилят заради чувството за самота и загуба на контрол над живота. [1, 2, 3, 4]

👁️ Халюцинации

Халюцинациите се случват, когато възрастният човек вижда, чува или усеща неща, които реално не съществуват. [1, 2]

  • Как изглеждат: Болният може да вижда непознати хора в стаята, животни по пода или да чува гласове, които му говорят.
  • Причина: Те са ясен знак, че областите в мозъка, които отговарят за зрението и слуха, са увредени. Това е много чест симптом при средна и напреднала фаза на болестта на Алцхаймер и други деменции, както и при Паркинсон. понякога се дължат на тежки инфекции (например на пикочните пътища) или на странични ефекти от лекарства. [1, 2, 3, 4, 5]

🕵️ Мании и налудности

В този контекст "маниите" най-често се проявяват като налудничави идеи – твърди, грешни вярвания, в които човекът е напълно убеден, въпреки че няма доказателства за тях. [1]

  • Как изглеждат: Най-честа е манията за преследване или ограбване. Възрастният човек може да обвини децата си или съседите, че му крадат парите, че искат да го отровят или че го шпионират.
  • Причина: Мозъкът губи способността си да тълкува реалността правилно. Това е част от така наречената "психоза, свързана с деменция". [1, 2, 3, 4]

🤝 Как да реагирате и да помогнете?

  1. Не спорете и не доказвайте, че грешат: Ако баба ви каже, че вижда котка в стаята, не казвайте „Няма нищо там, измисляш си“. За нейния мозък котката е напълно истинска. Споренето ще я ядоса и уплаши. [1, 2]
  2. Успокойте емоцията: Кажете нещо нежно, като: „Виждам, че това те плаши. Аз съм тук с теб и си в безопасност“. Обърнете внимание на страха им, а не на самата халюцинация. [1, 2]
  3. Проверете средата: Понякога сенките от пердетата вечер или включеният телевизор могат да изглеждат като живи хора за болен мозък. Пуснете нощна лампа и намалете шумните уреди. [1]
  4. Запишете час за лекар: Първата стъпка е преглед при психиатър (за предпочитане геронтопсихиатър) или невролог. Те могат да предпишат подходящи медикаменти, които да успокоят тези симптоми и да подобрят живота на болния и неговите близки. [1]

Ако се грижите за ваш близък с подобни проблеми, споделете:

  • Има ли човекът вече поставена диагноза (като деменция или Алцхаймер)?
  • От колко време се появяват тези мисли и халюцинации?
  • Забелязвате ли тези промени да стават по-силни през нощта?

Това ще ми помогне да ви дам по-точни съвети за конкретната ситуация.

 

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

ПО- ПОДРОБНО:

 

Натрапливите мисли, маниите и халюцинациите при възрастни хора най-често са сериозни сигнали за медицински проблем, като деменция, болест на Алцхаймер или напреднала психоза. Тези промени в ума и поведението не са просто част от нормалното остаряване. Те изискват бърза консултация с лекар, за да се открие точната причина. [1, 2, 3, 4]

 

1.            Тактилни халюцинации: разбиране на симптомите и как да се справите с тях

Тактилните халюцинации са вид сетивно преживяване, при което индивидът възприема усещания върху кожата си, които всъщност не се случват. Тези усещания могат да варират в широки граници, от усещането за нещо, което пълзи по кожата, до усещането за докосване от невидим човек. Докато тактилните халюцинации може да изглеждат обезпокоителни или плашещи, разбирането на потенциалните причини и начините за справяне с тях може да осигури комфорт и яснота. В тази статия ще проучим причините, свързаните симптоми, диагнозата, възможностите за лечение и много повече, за да ви помогнем да разберете по-добре това явление.

Какво представляват тактилните халюцинации?

Тактилните халюцинации включват усещания за допир, движение или физическо присъствие, които нямат действителен външен източник. Те са вид халюцинации, които засягат осезанието, за разлика от зрителните или слуховите халюцинации. Хората, които изпитват тактилни халюцинации, могат да почувстват неща като буболечки, пълзящи по кожата им, натиск върху тялото им или дори усещането, че са сграбчени или докоснати. Тези преживявания могат да варират по интензивност и могат да бъдат кратки или постоянни, в зависимост от основната причина.

Причини за тактилни халюцинации

Няколко фактора, както физически, така и психологически, могат да предизвикат тактилни халюцинации. По-долу ще обсъдим някои от най-честите и по-редките причини за този симптом.

Физически причини

  • Неврологични нарушения: Състояния като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер и епилепсията могат да доведат до тактилни халюцинации. Тези нарушения засягат способността на мозъка да обработва сензорна информация, което води до погрешни възприятия като усещането за допир.
  • Употреба или отнемане на наркотици: Някои лекарства, особено стимуланти като кокаин и метамфетамини, могат да причинят тактилни халюцинации. Освен това отказът от алкохол или други вещества също може да предизвика тези усещания.
  • Диабетна невропатия: Диабетната невропатия, състояние в резултат на продължителни високи нива на кръвната захар, може да причини увреждане на нервите. Това увреждане може да доведе до усещане като парене, мравучкане или дори усещането, че нещо докосва кожата.
  • Инфекции: Някои инфекции, като сифилис или енцефалит, могат да засегнат нервната система и да доведат до халюцинации, включително тактилни.

Психологически причини

  • Психоза: Психични състояния като шизофрения или биполярно разстройство, особено по време на епизоди на психоза, могат да причинят тактилни халюцинации като част от по-широк профил на симптомите.
  • Стрес и тревожност: Интензивен емоционален стрес, травма или тревожност понякога могат да предизвикат усещания, които се чувстват реални, но всъщност не се случват, което води до тактилни халюцинации.
  • Лишаване от сън: Липсата на сън може да наруши мозъчната функция и да причини сетивни изкривявания, включително халюцинации, особено тактилни.

По-рядко срещани причини

  • Мозъчни тумори: В редки случаи мозъчните тумори, засягащи определени части на мозъка, могат да доведат до сетивни халюцинации, включително тактилни преживявания.
  • Бременност: Хормоналните колебания по време на бременност понякога могат да причинят повишена чувствителност към докосване, което води до халюцинации на усещане.

Свързани симптоми

Тактилните халюцинации могат да се появят заедно с други симптоми, които могат да осигурят допълнителни указания за тяхната основна причина. Тези свързани симптоми могат да включват:

  • Визуални халюцинации: Виждане на неща, които не присъстват, често възникващи в тандем с тактилни халюцинации при състояния като шизофрения или неврологични заболявания.
  • Слухови халюцинации: Чуване на звуци, гласове или шумове, които не съществуват, които често са част от по-сложни халюцинаторни преживявания.
  • Промени в настроението или поведението: Чувство на параноя, възбуда или объркване могат да придружават тактилните халюцинации, особено ако са свързани с психични заболявания.
  • Физически усещания: Хората могат да изпитат други необичайни физически усещания, като изтръпване или изтръпване, в допълнение към тактилни халюцинации, особено при състояния като диабетна невропатия.

Кога да потърсите медицинска помощ

Ако вие или някой ваш познат изпитва тактилни халюцинации, важно е да потърсите медицински съвет, за да определите причината и подходящото лечение. Трябва да потърсите професионална помощ, ако:

  • Халюцинациите са постоянни или се увеличават по честота.
  • Халюцинациите са придружени от други тревожни симптоми като объркване, параноя или промени в поведението.
  • Има известно медицинско състояние (напр. неврологично разстройство или злоупотреба с вещества), което може да допринесе за халюцинациите.
  • Халюцинациите причиняват значителен дистрес или увреждане в ежедневието.

От решаващо значение е да се обърне внимание на основната причина, тъй като тактилните халюцинации могат да показват сериозни здравословни проблеми, които изискват незабавно лечение.

Диагностика на тактилни халюцинации

За да диагностицират причината за тактилни халюцинации, доставчиците на здравни услуги обикновено извършват задълбочена оценка, която може да включва:

  • Медицинска история: Лекарят ще разпита за медицинското минало на пациента, включително всички предшестващи състояния, лекарства и употреба на вещества.
  • Физическо изследване: Може да се извърши цялостен преглед, за да се провери за неврологични или физически състояния, които биха могли да причинят халюцинациите.
  • Образни и лабораторни тестове: Мозъчни сканирания (като MRI или CT) или кръвни тестове могат да бъдат поръчани, за да се изключат инфекции, тумори или метаболитни проблеми.
  • Психиатрична оценка: Ако се подозират психологически фактори, може да се извърши оценка на психичното здраве, за да се диагностицират състояния като психоза или тревожни разстройства.

Възможности за лечение на тактилни халюцинации

Лечението на тактилни халюцинации зависи от основната причина. Ето някои опции за справяне със състоянието:

медицинско лечение

  • Лечение: Антипсихотични лекарства или антидепресанти могат да бъдат предписани за халюцинации, свързани с психични заболявания. За халюцинации, свързани с неврологични разстройства, могат да се обмислят лекарства, които се справят с основната причина.
  • Неврологични интервенции: Ако халюцинациите се дължат на неврологични заболявания, може да са необходими лечения, насочени към конкретното състояние, като лекарства против припадъци за епилепсия.
  • Подкрепа за детоксикация или отнемане: Ако наркотиците или алкохолът причиняват халюцинации, може да е необходима програма за детоксикация под медицинско наблюдение за безопасно управление на симптомите на абстиненция.

Домашни средства и промени в начина на живот

  • Управление на стреса: Техники като дълбоко дишане, медитация или йога могат да помогнат за намаляване на стреса и безпокойството, което може да облекчи халюцинациите в някои случаи.
  • Хигиена на съня: Осигуряването на подходящ сън и установяването на редовна рутина на съня може да помогне за предотвратяване на халюцинации, причинени от лишаване от сън.
  • Избягване на наркотици и алкохол: Намаляването или премахването на употребата на вещества, които могат да предизвикат халюцинации, е важна превантивна мярка.

Митове и факти за тактилните халюцинации

Мит: Тактилните халюцинации винаги са причинени от психично заболяване.

Факт: Докато състоянията на психичното здраве могат да причинят тактилни халюцинации, те могат да бъдат причинени и от неврологични разстройства, инфекции, злоупотреба с вещества и други физически състояния.

Мит: Тактилните халюцинации са редки и не са повод за безпокойство.

Факт: Въпреки че не всеки изпитва тактилни халюцинации, те са по-чести, отколкото си мислите, и могат да сигнализират за основни здравословни проблеми, които се нуждаят от внимание.

Усложнения на тактилни халюцинации

Ако не се лекуват или игнорират, тактилните халюцинации могат да доведат до няколко усложнения, включително:

  • Влошаване на основното състояние: Неуспехът да се обърне внимание на основната причина може да позволи на състоянието да прогресира, което да доведе до допълнителни проблеми с физическото или психическото здраве.
  • Нарушаване на ежедневието: Постоянните халюцинации могат значително да повлияят на способността на човек да изпълнява ежедневни задачи, включително работа, социални взаимодействия и самообслужване.
  • Повишен риск от нараняване: При някои хора тактилните халюцинации могат да ги накарат да реагират по начини, които водят до инциденти или наранявания.

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Какви са най-честите причини за тактилни халюцинации?

Тактилните халюцинации могат да бъдат причинени от различни фактори, включително неврологични разстройства като болестта на Паркинсон, психиатрични състояния като шизофрения, употреба на вещества или абстиненция и физически състояния като диабетна невропатия. В някои случаи те могат също да бъдат предизвикани от инфекции или лишаване от сън.

2. Как мога да разбера дали моите тактилни халюцинации са свързани със стрес или физическо състояние?

Ако халюцинациите са свързани със стрес или безпокойство, те могат да бъдат придружени от други симптоми като безпокойство, ускорен пулс или прекомерно безпокойство. Физическите състояния обикновено включват други физически симптоми като болка, изтръпване или мускулна слабост. Доставчик на здравни услуги може да помогне да се определи основната причина.

3. Може ли лишаването от сън да причини тактилни халюцинации?

Да, лишаването от сън може да доведе до различни сетивни изкривявания, включително тактилни халюцинации. Липсата на почивка може да наруши мозъчната функция, което затруднява мозъка да прави разлика между реални и въображаеми усещания.

4. Тактилните халюцинации признак ли са за сериозно психично заболяване?

Докато тактилните халюцинации могат да се появят при състояния на психичното здраве като шизофрения или биполярно разстройство, те не винаги са признак на сериозен проблем. Те могат също да бъдат причинени от физически условия, стрес или употреба на наркотици. Важно е да се консултирате с лекар за правилна оценка.

5. Как се лекуват тактилните халюцинации?

Лечението зависи от основната причина. При халюцинации, свързани с психичното здраве, могат да бъдат предписани антипсихотични лекарства или терапия. Ако е причинено от неврологично разстройство или употреба на вещества, може да се препоръчат специфични лекарства или промени в начина на живот. Намаляването на стреса и подобряването на хигиената на съня също могат да помогнат.

Заключение

Тактилните халюцинации могат да бъдат тревожни, но не винаги са признак за нещо сериозно. Като разберете потенциалните причини и разпознаете кога да потърсите помощ, можете по-добре да управлявате състоянието. Ако вие или някой, когото познавате, изпитвате тактилни халюцинации, важно е да се свържете със здравен специалист за насоки и подкрепа. Ранната намеса може да предотврати усложнения и да помогне за възстановяване на благосъстоянието.

 

 

2.            Psychosis is one of a number of neuropsychiatric symptoms that we see present in people with dementia.

Other common ones include psychosis, agitation, aggression, depression, apathy and irritability.

These symptoms are pretty common. Collectively, something like 80 certainly, a vast majority of people with Alzheimer's disease will experience one of these symptoms.

They are important because they are really among the symptoms of dementia including the memory loss. These are the ones that are really distressing for those people with dementia themselves and also those around them more so perhaps than the memory problems.

Treatment. We don't really have much effective options in terms of treatment so it's really important to understand them better so that we can develop those what Later life one and so to move on to

these symptoms in later life. One interesting observation that we're seeing is that sometimes symptoms like this can emerge newly in older adults who are cognitively normal and there's some emerging evidence that these might be for some people at least the first manifestation of an underlying neurodegenerative disease so it's really important that we understand the the

significance of these symptoms when they come when they emerge in later life but also understand them when they are present in dementia too

 

3.            https://psiholog-eu.com/natrapchivi-misli-i-okr/

4.            https://www.youtube.com/watch?v=cpV57QGdU7I&t=65s

5.            https://www.uclahealth.org/medical-services/geriatrics/dementia/caregiver-education/caregiver-training-videos

 

 

🧠 Натрапливи мисли (Обсесии)

Това са нежелани и плашещи мисли, които нахлуват в ума на човека отново и отново. Възрастният човек не може да ги спре сам. [1, 2, 3]

  • Как изглеждат: Постоянен страх от микроби и заразяване, мания за прекомерно чистене или непрекъснато проверяване дали печката и вратата са затворени. [1]
  • Причина: Често се дължат на силно безпокойство или Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). При по-възрастните те могат да се засилят заради чувството за самота и загуба на контрол над живота. [1, 2, 3, 4]

 

1.    Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)

 

Какво представлява и колко е често?

Обсесивно-компулсивното разстройство е много често тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и/или натрапливи действия (компулсии).

 

Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси.

Например* пациент, който има натрапливата мисъл, че може да загуби контрол над себе си и да нарани някой от близките си - мисъл, която предизвиква в него интензивна тревожност. Или пациент, който има постоянно натрапливо опасение, че може да се зарази от някакъв бактерий или вирус, и така да предаде заразата на други хора..

Компулсиите са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик. Изпълнението на ритуалите снижава тревожността и обратно - опитът да се прекъсне ритуала води до повишаване на тревожността.

Например* пациентка изпитва натрапливото съмнение, че чиниите не са добре измити. Затова ги измива по няколко пъти пъти с препарат, след това също по няколко пъти ги изплаква и избърсва. Или пациент, който изпитва натрапливата потребност да докосва с ръка всяко дърво по пътя си, поради натраплива мисъл, че ако не го направи, родителите му могат да умрат.

Натрапливите мисли и действия често се наблюдават съчетано и имат връзка помежду си. Например ако човек има  опасението, че може да се зарази с някакъв бактерий (обсесия), той може да прекарва много време в миене на ръцете си (компулсия).

Натрапливите феномени са много често явление в човешката природа. Всъщност елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек. В широкия смисъл на понятието стискането на палци и носенето на талисмани са символични ритуали (компулсии), имащи за цел да донесат успех или да предпазват от болести, нещастие и пр. Суеверията от рода, че ако ни мине котка път ще ни се случи нещастие, са също натрапливи феномени. Много спортисти преди спортна изява имат някакъв ритуал (напр. целуване на талисман или поредица от стереотипни действия) с вярването, че осъществяването му ще им донесе успех. Много хора се връщат, за да проверят заключена ли е външната врата, изключена ли е ютията и пр. Тези елементи на натрапливи феномени разбира се не означават наличие на болестно състояние, тъй като ние успяваме да се противопоставим, осъзнавайки тяхната прекомерност или безсмисленост.

 

За разлика от това при обсесивно-компулсивното разстройство пациентите не успяват да се противопоставят на натрапливостите, макар че и те осъзнават тяхната ирационалност, прекомерност или безсмисленост. Освен това обсесиите и компулсиите са чести, заемат голяма част от времето, предизвикват интензивна тревожност и дистрес, влошават ежедневното функциониране, работата и взаимоотношенията с околните.

 

Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст - около 2/3 от пациентите се разболяват преди 25 годишна възраст; около 1/5 - между 25 и 35 годишна възраст. По-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.


Кои са основните прояви и какво е протичането?

Натрапливите симптоми са изключително разнообразни по съдържание.

Най-честите натрапливи мисли (обсесии) са:

•   Опасение от загуба на контрол и нараняване на околните или себе си;

•   Опасение от замърсяване или заразяване;

•   Натрапливи съмнения - дали са изключени електрическите уреди, дали е заключена външната врата, дали не е направено нещо неправилно, погрешно, неморално или престъпно, дали пациентът не е с различна сексуална ориентация, дали не е обидил някого и други;

•   Натрапващи се мисли и представи с неприемливо, сексуално или агресивно съдържание, които са в разрез с моралните ценности на индивида;

•   Натраплива потребност от чистота, подреденост и симетрия.

Най-честите натрапливи действия (компулсии) са:

•   Многократно миене на ръцете или къпане;

•   Многократно повтаряне на различни действия;

•   Многократни проверки;

•   Ритуали на броене - броене на дърветата по пътя, на стъпалата, на плочките по тротоара и пр.;

•   Ритуали на чистене и подреждане;

•   Ритуали, свързани с предпазване от евентуално нещастие или смърт.

При обсесивно-компулсивното разстройство често се среща комбиниране с други психични разстройства, най-вече депресивно и паническо разстройство, злоупотреба с алкохол и други психоактивни вещества. От друга страна натрапливи симптоми често се наблюдават при други психични разстройства, най-често при депресии.

При повече от половината пациенти разстройството е с остро и внезапно начало, предхождано от стресираща ситуация. Протичането е различно. При част от пациентите се наблюдава еднократен лек и краткотраен епизод, при друга част протичането може да бъде под формата на няколко епизода, при трета част единичен епизод може да трае няколко месеца или няколко години с периоди на обостряне и затихване.

Типични примери на обсесивно-компулсивно разстройство *

Майка, която има натрапливата мисъл, че може да загуби контрол над себе си и да нарани детето си (обсесия). Тази мисъл се натрапва отново и отново, предизвиквайки тревожност и чувство на вина. Осъзнава, че мисълта е абсурдна, тъй като тя изпитва истинска любов към детето си, но идеята продължава да се натрапва. Започва да крие ножовете вкъщи, за да няма лесен достъп до тях (компулсия).

Жена, която изпитва интензивен страх да не би да загуби контрол над себе си и да скочи от терасата (обсесия). Започва да избягва да излиза на тераси, да се доближава до прозорци, да се качва на високо, да минава по мостове (компулсия).

Юноша, който изпитва натрапливата потребност да се облича и съблича по няколко пъти в определена последователност и да подреди химикалите в кутията на бюрото по определен начин (компулсия), поради натраплива мисъл, че ако не го направи, с близките му ще се случи нещастие (обсесия). Опитът да прекрати ритуала води до интензивна тревожност.

Мъж, който има натраплива мисъл и страх, че може да се зарази от някаква болест (обсесия). Затова избягва по всякакъв начин да докосва врати, да се ръкува с хора или да влиза в обществени тоалетни, а когато се върне у дома се къпе многократно (компулсия). Опитът да се противопостави на страха, например да влезе в обществена тоалетна, води до бързо нарастване на тревожността до степен на паника. Осъществяването на компулсията - ритуала на миене и къпане - снижава тревожността.

Ученичка след сериозно скарване с родителите си започва да изпитва натрапливи съмнения, че е забравила ютията вкъщи включена (обсесия). Изпитва интензивен страх и вина, че може да предизвика пожар. Всеки път при излизане от дома натрапливото съмнение се появява и трябва да се върне няколко пъти, за да провери ютията. Започва да излиза от часовете в училище, за да се прибере и провери ютията...

Жена с дългогодишен шофьорски опит, която има натрапливо съмнение, че е възможно да е блъснала пешеходец или да е предизвикала произшествие, минавайки през определени кръстовища (обсесия). Трябва многократно да се връща с автомобила на кръстовището за да се увери, че всичко е наред (компулсия).

______________________

* Дадените в тази статия примери не са описание на конкретни пациенти, а типични и обобщени случаи, които се срещат най-често в ежедневната ми практика. Затова евентуалната прилика с конкретни случаи трябва да се счита за напълно случайна.


Кои са причинните фактори?

Психотравмени събития

Най-често отключващи фактори са стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение. Такива могат да бъдат конфликтни ситуации, смяна на работата, уволнение, развод или раздяла, упражнено насилие, бременност и раждане, млади майки в първите години след раждането и други. При част от случаите обаче може да не се открие времева връзка с предшестващи психотравми.

Личностови особености

Един от основните предразполагащи фактори са особеностите на личността на пациента. Смята се, че по-често от обсесивно-компулсивно разстройство боледуват хора, склонни към свръхотговорност, педантичност, съвестност и перфекционизъм. Също така хора, които имат проблеми с адекватното отработване на негативни емоции на фона на хронична психотравмена житейска ситуация.

Възможно е обаче обсесивно-компулсивно разстройство да развият и хора с други личностови особености - например такива с повишена уязвимост, склонност към катастрофално мислене или песимистична настройка, ниска самооценка, склонност към зависимост от други хора ("нуждаещи се"), склонност към избягващо поведение и социална изолация.

Биологични фактори

При обсесивно-компулсивното разстройство играят предразполагаща роля и някои биологични фактори. Счита се, че някои стрептококови инфекции, особено в детска възраст, могат да имат предразполагаща роля за възникване на обсесивно-компулсивно разстройство по-късно в живота. Освен това при някои случаи се наблюдават промени в структурата и функциите на определени центрове в нервната система - т.нар. базални ганглии.


Какво лечение се прилага?

Подобно на останалите тревожни състояния, лечението на обсесивно-компулсивното разстройство включва психотерапия и медикаментозно лечение.

Психотерапията е основен и задължителен елемент от лечението.

Най-често се използва когнитивно-поведенческа терапия, която е с доказана в практиката ефективност. Една от нейните цели е откриване и преформулиране на подлежащите на обсесивните прояви погрешни убеждения на пациента и погрешния начин, по който той интерпретира наличието и съдържанието на натрапливите си мисли. Друга цел е прекратяване на поведенията, включително ритуалите, които всъщност по-скоро поддържат болестния процес, отколкото да се справят с него.

Понякога се използва и поведенческия метод, наречен "експозиция и предотвратяване на отговора" ("exposure and response prevention" - англ.).

При обсесивно-компулсивно разстройство с хронично протичане или със съпътстващи значими личностови особености добра ефективност показва и схема-фокусирана психотерапия.

Обсесивно-компулсивното разстройство е относително по-бавно податливо на лечение в сравнение с повечето от останалите тревожни разстройства. Въпреки това трябва да се знае, че това е напълно лечимо състояние и целта на лечението е пълноценно отстраняване на всички симптоми и възстановяване на социалното функциониране.

За допълнителна информация може да прочетете статиите:

"Медикаментозно лечение на тревожни и депресивни състояния"

 

Медикаментозно лечение на тревожни и депресивни състояния

В групата на депресивните и тревожни разстройства се включват основно следните състояния: депресивни състояния; паническо разстройство; агорафобия; генерализирано тревожно разстройство; социална тревожност; обсесивно-компулсивно разстройство; здравна тревожност и други.

Изборът на медикаментозно лечение при тези състояния зависи от много фактори: естество, тежест и продължителност на състоянието, съпътстващи заболявания, прием на други лекарства, възраст на пациента и др.

При провеждане само на медикаментозно лечение без психотерапия, се преценява необходимостта от контролни прегледи, които включват текуща оценка на състоянието, оценка на ефективността на терапията и по-нататъшни препоръки за лечението.

Въпреки че при всяко конкретно състояние терапевтичният процес има свои специфични особености, принципите на лечение са сходни и това позволява съвместното им разглеждане.

Основните групи медикаменти, които се използват за лечение на тревожни и депресивни състояния са антидепресантите и транквилизаторите.

Антидепресанти - какво е препоръчително да се знае за тях

•  Антидепресантите са основната група медикаменти, които се прилагат и имат добра ефективност при тревожни и депресивни състояния.

•  Съвременните антидепресанти имат добра поносимост и страничните им ефекти са сравнително редки, леки и преходни.

•  Те не влияят на професионалната и социална активност. При правилно водене на лечението те нямат „приспиващ” или „дрогиращ” ефект през деня.

•  Антидепресантите не предизвикват зависимост (не водят до привикване и пристрастяване), независимо колко дълго се пият.

•  Ефектът на антидепресантите не настъпва веднага. Те започват да действат около две седмици след началото на лечението. Затова не трябва да се избързва с извода „хапчетата не действат” и лечението прибързано да се спира.

•  Лечение с антидепресант трябва да се предприема само след консултация със специалист. Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се уточняват индивидуално от специалиста след преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието, възрастта и други фактори.

•  Ефективността на лечението зависи не само от самата медикаментозна терапия, но и от постигането на добра терапевтична връзка между пациента и лекаря, като са необходими психотерапевтичен подход, периодични контролни прегледи и системно наблюдение.

•  За да има траен ефект, медикаментозното лечение с антидепресант трябва да има достатъчна продължителност, което ще се прецени от специалиста, който води терапията.

•  Решението за спиране на антидепресанта е изключително отговорен момент и също следва да се вземе от специалиста, който води терапията.

•  Преждевременното спиране на антидепресанта може да доведе до ново влошаване на състоянието. Това не означава зависимост към медикамента, а просто че е спрян преждевременно.

•  Спирането на антидепресанта трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до т.нар. „синдром на отнемане”, който най-често се проявява с напрегнатост, раздразнителност, замайване, главоболие, безсъние, сърцебиене, изпотяване и други с продължителност един или няколко дни. Това също не означава зависимост към медикамента.

Транквилизатори - какво е препоръчително да се знае за тях

•  Транквилизаторите (успокоителните средства) се използват като допълнителни и временни средства при тревожни и депресивни състояния.

•  Те имат бърз първоначален ефект върху тревожността и могат да се използват в началото на лечението, когато антидепресантите все още не са достигнали пълноценната си ефективност.

•  Продължителността на лечение с транквилизатор трябва да бъде възможно по-кратка поради риск от зависимост и се преценява от специалиста, който води терапията.

•  При правилно водене на лечението транквилизаторите премахват тревожността без да имат „приспиващ” ефект през деня.

•  Транквилизаторите могат да предизвикат зависимост при безконтролна и продължителна употреба. Затова те се предписват на специални („зелени”) рецепти за точно определен период и в точно определена доза и количество

•  Спирането на транквилизатора трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до „синдром на отнемане”. Това все още не означава зависимост към медикамента.

"Когнитивно-поведенческа психотерапия"

 

Когнитивно-поведенческа психотерапия

Какво е когнитивно-поведенческа терапия?

Психотерапевтичните методи за лечение на психологични и личностови проблеми са многобройни и за пациентите често е трудно да разберат точното им естество. Един от тези методи е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Тя е доказала ефективността си при много състояния и проблеми, и затова е сред най-модерните и предпочитани методи.

КПТ използва комплекс от психологични подходи, основани на научни принципи. Тя е терапия, базирана на доказателства и проведените проучвания показват, че е ефективна при широк кръг психологични разстройства и проблеми.

КПТ се основава на концепцията, че нашите мисли, емоции, физически усещания и действия (поведения) са взаимно свързани и че негативните мисли и чувства могат да ни хванат в капана на един порочен кръг. Целта на КПТ е да ни помогне да прекъснем този порочен кръг чрез промяна на негативните модели на мислене и поведение, за да се подобри начина по който се чувстваме.

Различните хора имат различни нагласи на мисленето. Затова едно и също събитие може да бъде интерпретирано по различен начин. Ако мисловните нагласи доведат до генериране на преувеличени или погрешни негативни мисли, а оттам до негативни емоции и поведенчески реакции, това може да се последва от формиране на психологичен проблем или разстройство.

Затова пациентът и терапевтът работят заедно, за да идентифицират проблемите от гледна точка на взаимните връзки между мисли, емоции и поведение. След това се изработват индивидуални терапевтични цели и стратегии, които постоянно се проследяват и оценяват.

Терапията може да помогне на всеки, независимо от способностите, културата, расата, религията, полът или сексуалните предпочитания.

Какво се случва по време на КПТ?

При КПТ пациентът и терапевтът работят заедно за да разработят споделено разбиране за проблема и да идентифицират как това повлиява мислите, емоциите, поведението и ежедневното функциониране на пациента. След това, на базата на това задълбочено и индивидуално за всеки пациент формулиране на проблемите, пациентът и терапевтът работят заедно, за да идентифицират целите и да съгласуват общ терапевтичен план.

Фокусът на терапията е пациентът да генерира решения за неговите проблеми, които са по-ефективни от досегашните му стратегии за справяне. Това често ангажира пациентът да използва времето между терапевтичните сесии, за да опитва тези нови стратегии.

Терапията се организира под формата на съгласуван брой терапевтични сесии (часове). Необходимият брой часове варира в зависимост от естеството и тежестта на проблемите.

Типично сесиите са ежеседмични, с продължителност един академичен час. Обикновено общият брой сесии е между 10 и 20, но те могат да бъдат и значително по-малко или значително повече.

След активната част от терапията обикновено се планират известен брой по-редки сесии за поддържане на постигнатия прогрес.

За какъв тип проблеми може да помогне КПТ?

КПТ е ефективна при следните психични състояния:

•   Депресивни състояния

•   Паническо разстройство

•   Генерализирано тревожно разстройство

•   Агорафобия

•   Социална тревожност

•   Специфични фобии

•   Обсесивно-компулсивно разстройство

•   Здравна тревожност (хипохондрия)

•   Посттравматично стресово разстройство

•   Хранителни разстройства (анорексия и булимия нервоза)

•   Проблеми със съня

•   ... и други

КПТ може да се използва самостоятелно или в съчетание с медикаментозно лечение, в зависимост от естеството и тежестта на състоянието на пациента.

КПТ е ефективна също така и при широк кръг психологични проблеми:

•   Трудности в социалното общуване

•   Проблеми в интимните връзки, респективно в семейните взаимоотношения

•   Психологични проблеми при двойките

•   Трудности в преживяването на раздяла или развод

•   Трудности при справянето с гнева

•   Трудности със самоконтрола и самодисциплината

•   Емоционална нестабилност

•   Проблеми или конфликти в работата

•   Загуба на работа или неуспех в бизнеса

•   Загуба на близки хора

•   Кризи на средната възраст и други житейски кризи

•   Инциденти (катастрофи, природни бедствия и др.)

•   Сериозно заболяване или инвалидност; хронична болка и психосоматични проблеми.

© Автор: Д-р Петър Николов, психотерапевт и психиатър

Последна актуализация: март 2026 г.

"Схема-фокусирана психотерапия"

Схема-фокусирана психотерапия

Схема-фокусираната психотерапия (накратко “схема терапия”) е своеобразно надграждане на когнитивно-поведенческата терапия. Тя е интегративен модел, който съдържа в себе си както елементи от когнитивно-поведенческите терапии, така и елементи от психоаналитичните и преживелищните ("гещалт") терапии, обединени в унифициран модел и терапевтичен подход.

Схема терапията е разработена на базата на наблюдението, че някои пациенти с хронични проблеми (например хронични депресивни и тревожни състояния, личностови проблеми и разстройства, дълготрайни житейски проблеми, повтарящи се проблеми в интимните взаимоотношения и други), не успяват да се повлияят достатъчно добре от когнитивно-поведенческа терапия.

Оказва се, че при тези пациенти са налице специфични, дълбоко залегнали модели на убеждения, мислене и поведение, които са в основата на техните проблеми. Тези модели се наричат "маладаптивни схеми" или просто “схеми”.

Ще онагледя това с пример от клиничната практика.*

Б. е жена на 28 години, която има хронична депресия и проблем с интимните връзки. Депресивните симптоми започнали още в пубертетна възраст и както самата тя казва “Имам депресия откакто се помня”. Няколко пъти е приемала медикаменти с частичен ефект. Преди две години провела когнитивно-поведенческа терапия. Научила се да идентифицира и оспорва депресивните негативни мисли, и да се справя с намалената мотивация чрез поведенческо активиране. По този начин симптомите на депресия били значително редуцирани. Сега обаче отново се чувства опустошена, вследствие на поредна неуспешна връзка. Това изисква да се обърне по-голямо внимание на дълбоките нагласи на личността - “схемите”, за да може трайно да се преодолеят депресивните симптоми и психологичните проблеми.

_______________________

* При описанието на случая целенасочено съм избегнал представяне на данни, които да са разпознаваеми. Затова евентуални прилики с конкретния случай трябва да се считат за напълно случайни.

Какво представляват схемите?

Схемите се състоят от спомени, телесни усещания, емоции и убеждения. Те са генерализирана концепция за себе си, за света и за взаимоотношенията с другите.

Схемите се формират в детството, когато някои от ключовите емоционални потребности не са удовлетворени адекватно. За формирането на схемите играе роля взаимодействието между негативните детски преживявания с родителите и другите значими фигури от детството (братя, сестри, връстници и др.), културалните фактори на средата и вродения темперамент на детето.

След като се формират в детството, схемите продължават да се разработват и влияят на мисленето, емоциите и поведението на човек през целия му живот. Един вид те са призмата, през която възприемаме себе си, заобикалящия ни свят и другите.

Бащата на Б. бил доста критичен и взискателен към нея, когато била дете и юноша. В желанието си да я стимулира, той непрекъснато й отправял критики и много рядко - похвали. Б. често била сравнявана негативно с по-голямата си сестра. Вследствие на всичко това, малката Б. формирала концепция за себе си, че е “по-долу от другите”, че “не става за нищо” и не заслужава да бъде обичана, понеже е “лоша”.

Малките деца нямат достатъчно зрялост, за да си кажат, че баща им е критичен и изискващ, защото това е неговият начин да ги възпитава. Децата са склонни да вярват, че те са виновни за поведението на родителите към тях и оттам правят погрешна генерализирана концепция, че са "лоши", "за нищо не стават" или "не заслужават обичта на другите".

Осемнадесетте схеми в пет области

На този етап са идентифицирани осемнадесет специфични схеми, които са групирани в пет области, всяка от които представя важен компонент от детските ключови потребности. При всеки човек са налични една или няколко от тези осемнадесет схеми. Колкото по-интензивни и повече на брой са схемите в даден човек, толкова е по-вероятно той да развие някакъв тип психологичен проблем в зряла възраст.

Схемите са дълбоко вкоренени убеждения, които функционират на границата на съзнанието. Всъщност ние често не осъзнаваме наличието на тези убеждения, а точно те ръководят нашите мисли, емоции и поведения. Всяка схема, която притежаваме, може да се активира от специфична ситуация и ние изведнъж сме наводнени от негативни мисли и емоции, чудейки се откъде идва тази прекомерна реакция.

Област “Изключване и отхвърляне”


1. Изоставяне / Нестабилност
2. Недоверие / Злоупотреба
3. Емоционална депривация
4. Дефектност / Срам
5. Социална изолация / Отчуждаване

 

Област “Нарушена автономност”


6. Зависимост / Некомпетентност
7. Уязвимост към вреда или болест
8. Оплитане / Неразвит Аз
9. Провал

 

Област “Нарушени граници”


10. Привилегированост / Грандиозност
11. Недостатъчен самоконтрол и самодисциплина

 

Област “Ориентираност към другите”


12. Подчинение
13. Саможертва
14. Търсене на одобрение и признание

 

Област “Свръхбдителност и инхибираност”


15. Негативност / Песимизъм
16. Емоционална инхибираност
17. Неумолими стандарти / Свръхкритицизъм
18. Наказателност

 

Една от основните схеми на Б. е "Дефектност". Б. има дълбоко вкоренени негативни вярвания за себе си: "Аз съм по-долу от другите", "Аз съм лоша", "Не ставам за нищо", "Другите ще ме отхвърлят, когато разберат каква съм". Тези вярвания продължават да определят много от моделите й на мислене, поведение и взаимоотношения в зряла възраст.

Б. често се преживява малоценна и проявява склонност да подценява себе си и да се обвинява дори за неща, за които не е отговорна. Мислите за малоценност и преживяването за вина са основни симптоми на депресията. По този начин виждаме как нейните базисни вярвания, свързани със схема "Дефектност", са в пряка връзка с нейните хронични депресивни симптоми.

По същия начин схема "Дефектност" играе основна роля за проблема в интимните взаимоотношения. Във всяка връзка Б. е  склонна да обезценява себе си. Тя рядко заявява потребностите си, рядко отстоява правата и позициите си и се стреми да угажда на партньорите си поради страх, че ще бъде отхвърлена. Тя често позволява на партньорите си да я омаловажават, обиждат и критикуват. Още повече, че при досегашните й връзки винаги е избирала мъже, които са били изискващи, критикуващи и емоционално дистанцирани.

Какво представляват стиловете за справяне?

Хората се справят със схемите си разработвайки различни модели на поведение. Ние наричаме тези модели “стилове за справяне” или "копинг стилове". Те също се формират в детска възраст и представляват нормален опит на детето да се справи със схемите си. За съжаление хората продължават да използват тези стилове за справяне и в зряла възраст, макар че вече нямат нужда от тях. Още повече, че тези модели водят до поведение, което блокира удовлетворяването на потребностите и развитието им.

По този начин схемите и стиловете за справяне, които са се формирали на основата на неудовлетворени детски потребности, парадоксално водят до блокиране на удовлетворяването на тези потребности и в зряла възраст.

Според модела на схема терапията съществуват три основни стилове за справяне, чрез които хората се адаптират към схемите си: капитулиране, избягване и свръхкомпенсация. В литературата често се използва израза “борба, отлитане или замръзване” (“fight, flight or freeze”, англ.).

•   При капитулирането ние се поддаваме на схемата. Не се опитваме нито да я избегнем, нито да се борим с нея, а действаме по начин, който потвърждава схемата. Ние приемаме, че схемата е вярна и директно чувстваме нейната емоционалната болка.

Основен стил за справяне със схема “Дефектност” при Б. е капитулирането. Тя се държи по начин, който потвърждава базисната й концепция, че е “по-нисша” и че “за нищо не става” - има ниска самооценка, омаловажава и обезценява себе си, вярва, че никой не я харесва и че в края на краищата всички ще я отхвърлят. Б. е много чувствителна към критика и реагира с интензивна тъга и срам, когато това се случва. Склонна е да интерпретира като отхвърляне дори неутрални изказвания или поведения от страна на другите. Също така Б. проявява тенденция да подценява позитивните си страни и да преувеличава своите недостатъци. Досегашните й връзки са били все с критикуващи и изискващи мъже, което е водело до подсилаване на схемата й “Дефектност”. Приключването на тези връзки е било интерпретирано от нейна страна като потвърждение за това, че “за нищо не става”, което засилвало депресията й и по този начин порочният кръг се затварял.

•   Когато използваме избягването като стил за справяне, ние се опитваме да направим нещата така, че схемата никога да не се активира. Ние се държим по начин, сякаш схемата не съществува - избягваме да мислим за схемата или блокираме мисли и представи, които могат да я активират.

Избягването може да бъде под различни форми - избягване на ситуации, които могат да активират схемата, прекомерно пиене или вземане на наркотици, преяждане, компулсивно чистене, работохолизъм и др.

Б. споделя, че преди последната си връзка е имало период от време, в който тя целенасочено е избягвала комуникация с мъже и интимни връзки. Така тя се предпазвала от евентуално отхвърляне. Също така избягвала социални събития, особено когато ще присъстват непознати хора. Това са елементи на нейния избягващ стил за справяне със схемата си, макар че той не е основен при нея.

•   При свръхкомпенсацията като стил за справяне ние се борим със схемата чрез такива мисли, емоции и поведение, сякаш е вярно обратното на схемата. Стремим се да бъдем обратното на децата, които сме били, когато сме придобили схемата.

Например ако сме се чувствали твърде контролирани като деца, като възрастни се стремим ние да контролираме другите. Ако сме се чувствали безполезни като деца, тогава се опитваме да бъдем перфектни като възрастни. На повърхността изглеждаме силни и самоуверени, но в дълбочина усещаме натиска на схемата, която заплашва да се задейства.

Б. почти не използва свръхкомпенсационен стил за справяне. В редки случаи във връзките си тя реагира бурно с негодувание и гняв и става изискваща към партньорите си, когато те проявяват отхвърлящо или обидно отношение към нея.

Какви са основните цели на схема терапията?

•   Да се идентифицират и осъзнаят тези схеми и стилове за справяне на пациента, които причиняват неговите житейски затруднения, психологични проблеми или симптоми;

•   Да се получи добро разбиране за произхода на схемите - кои фактори в детството са способствали за тяхното формиране и развитие;

•   Да бъдат оспорени, модифицирани и променени убежденията, които лежат в основата на схемите и те да бъдат заменени с по-адаптивни и по-реалистични убеждения;

•   Да се осъществи постепенна и последователна поведенческа промяна чрез преустановяване на неадаптивните поведения и стилове за справяне и заменянето им с по-адаптивни такива;

•   Да подпомогне пациентите да придобият нови умения и опит, чрез които те да удовлетворяват по-адекватно психологичните си потребности в своето ежедневно функциониране и във взаимоотношенията с другите.

За постигането на тези цели схема терапията използва комплекс от когнитивни, поведенчески, интерперсонални (терапевтична връзка) и преживелищни (емоционално фокусирани) техники.

Основната терапевтична цел при Б. е подобряване на самооценката й. Тя трябва да осъзнае, че е изградила убежденията си за "дефектност" не на базата на реални недостатъци, а на базата на погрешно интерпретиране на критичността и взискателността на баща й към нея. Б. трябва да осъзнае и да приеме, че нейните вярвания "Аз съм по-долу от другите" и "За нищо не ставам" не са верни, да се научи да оценява своите позитивни качества, да изгради вътрешно усещане за стойност и че е достойна за обич и уважение.

Б. трябва също така да отработи страха си от отхвърляне, за да бъде по-спокойна във взаимоотношенията й с другите. Тя трябва да спре да избягва общуването и сближаването с хората, и да бъде по-малко чувствителна към критика. Трябва да се научи да приема валидна критика, без това да променя усещането й за собствена стойност. Също така трябва да се научи да се отстоява по подходящ начин, когато границите й са нарушени, без това да активира усещане за "дефектност" в нея.

По отношение на приятелствата и интимните връзки Б. трябва да се научи да прави по-осъзнат избор и да избира приятели и партньори, които са подкрепящи, грижовни, обичащи и приемащи, а не критични, изискващи и емоционално студени.

© Автор: Д-р Петър Николов, психотерапевт и психиатър

Последна актуализация: април 2026 г.

 

👁️ Халюцинации

Халюцинациите се случват, когато възрастният човек вижда, чува или усеща неща, които реално не съществуват. [1, 2]

  • Как изглеждат: Болният може да вижда непознати хора в стаята, животни по пода или да чува гласове, които му говорят.
  • Причина: Те са ясен знак, че областите в мозъка, които отговарят за зрението и слуха, са увредени. Това е много чест симптом при средна и напреднала фаза на болестта на Алцхаймер и други деменции, както и при Паркинсон. понякога се дължат на тежки инфекции (например на пикочните пътища) или на странични ефекти от лекарства. [1, 2, 3, 4, 5]

https://www.youtube.com/watch?v=OgijrWGdmR4&t=20s

https://www.youtube.com/watch?v=N1UbvrQIEp0

🕵️ Мании и налудности

В този контекст "маниите" най-често се проявяват като налудничави идеи – твърди, грешни вярвания, в които човекът е напълно убеден, въпреки че няма доказателства за тях. [1]

  • Как изглеждат: Най-честа е манията за преследване или ограбване. Възрастният човек може да обвини децата си или съседите, че му крадат парите, че искат да го отровят или че го шпионират.
  • Причина: Мозъкът губи способността си да тълкува реалността правилно. Това е част от така наречената "психоза, свързана с деменция". [1, 2, 3, 4]

 

https://www.youtube.com/watch?v=R8cJpDxIVYE&t=16s

 


🤝 Как да реагирате и да помогнете?

  1. Не спорете и не доказвайте, че грешат: Ако баба ви каже, че вижда котка в стаята, не казвайте „Няма нищо там, измисляш си“. За нейния мозък котката е напълно истинска. Споренето ще я ядоса и уплаши. [1, 2]
  2. Успокойте емоцията: Кажете нещо нежно, като: „Виждам, че това те плаши. Аз съм тук с теб и си в безопасност“. Обърнете внимание на страха им, а не на самата халюцинация. [1, 2]
  3. Проверете средата: Понякога сенките от пердетата вечер или включеният телевизор могат да изглеждат като живи хора за болен мозък. Пуснете нощна лампа и намалете шумните уреди. [1]
  4. Запишете час за лекар: Първата стъпка е преглед при психиатър (за предпочитане геронтопсихиатър) или невролог. Те могат да предпишат подходящи медикаменти, които да успокоят тези симптоми и да подобрят живота на болния и неговите близки. [1]

Ако се грижите за ваш близък с подобни проблеми, споделете:

  • Има ли човекът вече поставена диагноза (като деменция или Алцхаймер)?
  • От колко време се появяват тези мисли и халюцинации?
  • Забелязвате ли тези промени да стават по-силни през нощта?

Това ще ми помогне да ви дам по-точни съвети за конкретната ситуация.

 

Comments

Popular posts from this blog